Беловска базилика
История
|
Беловската Базилика (известна още като Голямобеловски манастир Вознесение Господне) е една от най-добре запазените Раннохристиянски църкви в България. Намира се сред северозападните сконове на Родопите, в местността връх Свети Спас (Спасовица), на 10 километра южно от град Белово. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна, във византийски архитектурен стил. |
Запазила се е непокътната до XVII век, когато е разрушена от турците при голямото помохамеданчване на българите от велинградските села. Крепостта и базиликата са описани от видни наши възрожденци, сред които пазарджиклията Стефан Захариев и Петко Славейков. През 1915 г. българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата, а първите археологически разкопки през 1924 г. са финансирани от американския милионер Уилям Уитмор. Мястото се почита и днес, и затова до базиликата е изградена черква, която макар и да е доста отдалечена от околните села е много посещавана. Базиликата, паметник на културата, е консервирана и частично реставрирана през 1994 г.
Как да стигнем
Разположена е на 2 км от село Голямо Белово, недалече от град Белово. Разстоянието от Пловдив е 63 км, по стария път за София през Пазарджик. От селото до връх Свети Спас, където е Базиликата, води планински път, който се изминава пеш за около час и половина, а с високопроходим автомобил – за около половин час.