Аканджиево
Положение. Аканджиево се намира в източните поли на Мутовица планина. Разположено е върху поройния конус от двете страни на едноименната си Аканджиевска река, която се нарича още Коруджа дере — приток на Марица. Надморската му височина е 300 м. През селото минава пътят Ветрен — Гара Белово. Отстои на 28 км от Пазарджик, е който се съобщава чрез шосето през Ветрен. Най-близките села до Аканджиево са: Ветрен. Мененкьово, Дъбравите и Гара Белово.
Природни условия
Релеф и геоложки преглед. Землището на Аканджиево е хълмисто, но полегато наклонено към изток — към низината на Марица. То се състои, освен от поройния конус, върху който е разположено селото, отчасти от Маричината низина под този конус и от една широка хлътнатина по долината на Аканджиевската река в левантийската заравненост; на запад Мутовица постепенно се издига и достига височината Равно боре (861 м) и др. Долу равнината и поройният конус са изградени от пролувиални, делувиални и алувиални материали, а хлътнатината нагоре - от кристалинни шисти, отчасти покрити с плиоценски отложения. Ясно е. че землището на Аканджиево представя главно една лека хлътнатина в левантийската заравненост на Средна гора. Нейното хлътване е във връзка с кватернерното хлътване на Маричината равнина, затова наносният конус не е високоизразителен. Във всеки случай землището на Аканджиево е разнообразно със земеиовърхното си устройство и е сравнително благоприятно за стопански живот.
Хидрография. Землището на Аканджиево опира на Марица, която е на 3 км разстояние от селото. Обаче направо от нея селото няма полза, а от нейните два канала, които се отделят още при Мененкьово и минават през източната част на землището му, гдето обилно напояват земеделските култури. Единият от тези канали е Страженският. Землището на Аканджиево се напоява още и от Карабунарската система.
Аканджиевската река събира водите си от Мутовица планина. Тя има малък басейн, затова е маловодна, особено в късно лято. Само при сил но поройни дъждове може отчасти да наводни селото. Над последното имаше една воденица с два камъка. Под селото повечето вода на реката се губи в поройния конус или из ливадите. Встрани от нея се намират къси суходолия.
Околността на Аканджиeво е бедна на изворчета, затова вода за пиене и досега населението черпи от кладенци „излаци". Те са около 100 на брой в селото. В поройния конус кладенците имат изобилна вода. Обаче Аканджиево влиза в плана да се ползува от груповото водоснабдяване при Ветрен.
Хидрография. Землището на Аканджиево опира на Марица, която е на 3 км разстояние от селото. Обаче направо от нея селото няма полза, а от нейните два канала, които се отделят още при Мененкьово и минават през източната част на землището му, гдето обилно напояват земеделските култури. Единият от тези канали е Страженският. Землището на Аканджиево се напоява още и от Карабунарската система.
Аканджиевската река събира водите си от Мутовица планина. Тя има малък басейн, затова е маловодна, особено в късно лято. Само при сил но поройни дъждове може отчасти да наводни селото. Над последното имаше една воденица с два камъка. Под селото повечето вода на реката се губи в поройния конус или из ливадите. Встрани от нея се намират къси суходолия.
Околността на Аканджиeво е бедна на изворчета, затова вода за пиене и досега населението черпи от кладенци „излаци". Те са около 100 на брой в селото. В поройния конус кладенците имат изобилна вода. Обаче Аканджиево влиза в плана да се ползува от груповото водоснабдяване при Ветрен.
Историко-географски преглед
Възникване и име. Аканджиево е интересно със старите си поселищни отношения. Преди всичко неговото малко землише с било гъсто обитавано от траките. Те са оставили 17 могили, от които главните групи са две: на половин километър северно от селото — 5, и на I — 1.5 км западно от него — 6. Една от тези северно от селото, наречена Шаркова могила, е най-висока и конусообразна. Не ще съмнение, че при тези групи некрополни могили са се намирали тракийски селища. Освен това източно от селото — към Марица, в местността Турските гробища се намира могилен некропол. който Неделчо Петков (1950. с. 210—213 свързва с могили във ветренско землище, между които е Орешкова могила. Той смята, че този голям некропол е принадлежал на селище, западно от селото в местността Бучилото, гдето са намерени го. делви, парчета от чернофирнисови съдове (като при с. Дуванлий), теракота бронзово изображение на човешка глава и др. Впрочем големи тракийски делви са изваждани и из селските дворове и навсякъде землището на селото, което показва, че тракийските селища по н. са били пръснати.
Любопитно е по-нататък, че П. Мутафчиев (1915, с. 67 — 68), който в селото е видял една намерена сребърна атинска монета, открил на 2 км северозападно от селото следи от землено укрепление — прилично на римски укрепен лагер.
Заслужава внимание Смилево градище, чиито остатъци градежен материал с червен хоросан, се намират на една сравнително изолирана и остра височина — 590 м (следователно 300 м над селото 2,5 — 3 км югозападно от селото. Тук Ст. Захариев (с. 76—77) посочва Смилеиов манастир, съграден от княз Смилен в 1286 г. при царуването в Търново на Георги Тертер. Тук се намирала една от неговите кре пости, снабдена с черква. А „Манастирът" днес аканджиевци наричат развалините на една черквица („Св. Петка") на 1.5 км югозападно Вероятно Смилево градище като крепост датува от ранното Средновековие (IV — V в. от н. е.), обаче е реставрирана и използувана и в българско време през втората половина на средните векове. В съседство с тази крепост без друго се е намирало българско селище.
За това средновековно българско селище, името на което не ни е известно, говорят още следните оброчища или черковища около днешното село, което вероятно се намира на мястото на средновековното българско село: „Гергьова черква". „Спасова черква". „Николова черква", „Богородична черква", „Св. Троица", „Св. Петър", „Св. Марко",. ,,Св. Димитър" и „Св. Арангел". Може би някои от тези оброчища датуват от по-късно време.
Любопитно е по-нататък, че П. Мутафчиев (1915, с. 67 — 68), който в селото е видял една намерена сребърна атинска монета, открил на 2 км северозападно от селото следи от землено укрепление — прилично на римски укрепен лагер.
Заслужава внимание Смилево градище, чиито остатъци градежен материал с червен хоросан, се намират на една сравнително изолирана и остра височина — 590 м (следователно 300 м над селото 2,5 — 3 км югозападно от селото. Тук Ст. Захариев (с. 76—77) посочва Смилеиов манастир, съграден от княз Смилен в 1286 г. при царуването в Търново на Георги Тертер. Тук се намирала една от неговите кре пости, снабдена с черква. А „Манастирът" днес аканджиевци наричат развалините на една черквица („Св. Петка") на 1.5 км югозападно Вероятно Смилево градище като крепост датува от ранното Средновековие (IV — V в. от н. е.), обаче е реставрирана и използувана и в българско време през втората половина на средните векове. В съседство с тази крепост без друго се е намирало българско селище.
За това средновековно българско селище, името на което не ни е известно, говорят още следните оброчища или черковища около днешното село, което вероятно се намира на мястото на средновековното българско село: „Гергьова черква". „Спасова черква". „Николова черква", „Богородична черква", „Св. Троица", „Св. Петър", „Св. Марко",. ,,Св. Димитър" и „Св. Арангел". Може би някои от тези оброчища датуват от по-късно време.
Развитие и днешно състояние. Население.
Подробности за развитието на Аканджиево през XVIII и XIX в. не знаем, освен по предание, че и то е нападнато от епндемически болести, затова населението бягало в близките гори и след това се завръщало: също — че е нападано от кърджалии.
Аканджиево се разделя от речицата си на две махали — Горна (северната махала) и Долна (южната). Както отбелязахме, според нашата анкета на родовете, те почти всички се изкарват кореняци. Тези родове в Горната махала са: Шаркови. Габерските, Михови, Арнаутските, Василовци, Младенови. Дураците. а в Южната махала: Къркалезови, Дургови, Пеннни, Смъркачките. Кулинкръстеви, Манлови, Савови, Кинчови, Тонови, Пармачкнте, Вучеви. Тончови, Димови и Габерови. Като преселници от близкото село Ветрен се сочат: Айдучкини, Дойчови и Ваклинови. Обаче името на рода Арнаутските ги издава, че те също са преселници. Както предполага и Д. Яранов , изглежда, че те са македонски българи.
Аканджиево се разделя от речицата си на две махали — Горна (северната махала) и Долна (южната). Както отбелязахме, според нашата анкета на родовете, те почти всички се изкарват кореняци. Тези родове в Горната махала са: Шаркови. Габерските, Михови, Арнаутските, Василовци, Младенови. Дураците. а в Южната махала: Къркалезови, Дургови, Пеннни, Смъркачките. Кулинкръстеви, Манлови, Савови, Кинчови, Тонови, Пармачкнте, Вучеви. Тончови, Димови и Габерови. Като преселници от близкото село Ветрен се сочат: Айдучкини, Дойчови и Ваклинови. Обаче името на рода Арнаутските ги издава, че те също са преселници. Както предполага и Д. Яранов , изглежда, че те са македонски българи.
Тип и облик
Аканджиево е събран тип селище, но с доста разредени къщи в широки дворове и широки улици — изобщо построено е на широка площ. Къщите са едноетажни. Планирано е и е в период на регулация. Има нови къщи и уредени улици. Най-хубавата сграда е читалищният дом. Електрифицирано е в 1949 г, Аканджиево има фелдшерски здравен пункт.