Село Голямо Белово – Алабашка поляна
Интересен преход за туристите е пътят, по който са преминали основоположниците на българския туризъм Алеко Константинов и Иван Вазов.
От Белово с градския автобус се отива до с. Голямо Белово. След като се рагледат забележителностите на селото и къщата, в която са отседнали Иван Вазов и Щастливеца, се тръгва по трасето на стария друм, изкачващ се по склона на родопския рид Алабак. В миналото това е била най – пряката връзка от София до Чепино. След като се изкачи „хълбокът на планината”, както се изразява Иван Вазов, през местностите Валога и Зло усое, по добре очертаната пътека за около 30 мин се достига малкото било под вр. Спасовица. Дотук може да се дойде и от Белово по пътя следващ долината на р. Московица. От старинния манастир, покрай едва забележимото връхче Глога, и извежда до чешмата Кюнците. Преходът дотук е около 3,20 ч. от чешмата покрай паметната плоча на партизанския лагер „Папрат бивак” за още 20 мин се достига до Алабашка поляна. От нея може да се отиде до с. Драгиново и Велинград. Този маршрут е предизвикал възхищението на двамата безсмъртни творци на българската литература, които, преминавайки през тези места, са ни оставили забележителни художествени творения. Иван Вазов е написал „В недрата на Родопите”, а Алеко – „През марта в Чепино”. Тези два пътеписа и днес вълнуват с неповторимото описание на родопския пейзаж. Достигайки билото на Алабак, Вазов не без възторг пише за „празничнната феерия”, открила се пред него.
От Алабашка поляна се разкрива чудесна панорама към централната част на Родопите. В далечината се вижда Каркария, Пашино бърдо, Голяма Сюткя... Прелестна панорама, неповторимо пресъздадена от двамата големи родолюбци.
От Белово с градския автобус се отива до с. Голямо Белово. След като се рагледат забележителностите на селото и къщата, в която са отседнали Иван Вазов и Щастливеца, се тръгва по трасето на стария друм, изкачващ се по склона на родопския рид Алабак. В миналото това е била най – пряката връзка от София до Чепино. След като се изкачи „хълбокът на планината”, както се изразява Иван Вазов, през местностите Валога и Зло усое, по добре очертаната пътека за около 30 мин се достига малкото било под вр. Спасовица. Дотук може да се дойде и от Белово по пътя следващ долината на р. Московица. От старинния манастир, покрай едва забележимото връхче Глога, и извежда до чешмата Кюнците. Преходът дотук е около 3,20 ч. от чешмата покрай паметната плоча на партизанския лагер „Папрат бивак” за още 20 мин се достига до Алабашка поляна. От нея може да се отиде до с. Драгиново и Велинград. Този маршрут е предизвикал възхищението на двамата безсмъртни творци на българската литература, които, преминавайки през тези места, са ни оставили забележителни художествени творения. Иван Вазов е написал „В недрата на Родопите”, а Алеко – „През марта в Чепино”. Тези два пътеписа и днес вълнуват с неповторимото описание на родопския пейзаж. Достигайки билото на Алабак, Вазов не без възторг пише за „празничнната феерия”, открила се пред него.
От Алабашка поляна се разкрива чудесна панорама към централната част на Родопите. В далечината се вижда Каркария, Пашино бърдо, Голяма Сюткя... Прелестна панорама, неповторимо пресъздадена от двамата големи родолюбци.