Паметникът на
Благой Захариев
В кв. „Благой Захариев” е издигнат паметник на основателя на малкобеловската партийна организация, видния български комунист Благой Захариев. Той е бил от верните съратници на Димитър Благоев и Георги Димитров, дългогодишен политемигрант в СССР.
Благой Захариев е роден на 12 април 1879 г. в с. Малко Белово (сега кв. „Благой Захариев” на гр. Белово). От малък остава без баща, но това не пречи на ученолюбивия юноша да завърши гимназиалното си образование в Пловдив. В Пловдивската гимназия негов учител е Димитър Благоев, под чието влияние Благой Захариев се оформя като социалист. Активно участва в социалистическите кръжоци, а след завършване на образованието си става учител. Като войник в Пещера през 1902 г. той образува и ръководи войнишка социалистическа група. След отбиване на военния си дълг отива в София и продължава образованието си в Софийския университет. По – късно поради затварянето на университета той заминава за Белгия, където продължава следването си. Завърнал се в България, е назначен за учител в Несебър, а през 1909 г. е ръководител на стачката в кибритената фабрика в Костенец. Сътрудничи на в. „Самоковска комуна” и е пламенен агитатор против войната. Взема активно участие в организирането на Витошката партийна конференция, като всички материали, приети на този партиен форум, са съхранявани и укривани в неговия дом. Въпреки че непрекъснато е преследван, арестуван и инквизиран, той продължава своята дейност с всеотдайността на пламенен комунист и патриот. Участва в издаването на в. „Новини”, а по – късно е секретар на ЦК на МОПР, поради което е обявен извън законите на царството. През декември 1926 г. по решение на ЦК на БКП Благой Захариев нелегално преминава българо – югославската граница и заминава за Съветския съюз. Там е привлечен на работа в Комсомола на Украйна. Работи като директор на училище. Здравето му се влошава доста и въпреки специалните грижи, които се полагат за него, той умира на 23 април 1943 г.
Благой Захариев е роден на 12 април 1879 г. в с. Малко Белово (сега кв. „Благой Захариев” на гр. Белово). От малък остава без баща, но това не пречи на ученолюбивия юноша да завърши гимназиалното си образование в Пловдив. В Пловдивската гимназия негов учител е Димитър Благоев, под чието влияние Благой Захариев се оформя като социалист. Активно участва в социалистическите кръжоци, а след завършване на образованието си става учител. Като войник в Пещера през 1902 г. той образува и ръководи войнишка социалистическа група. След отбиване на военния си дълг отива в София и продължава образованието си в Софийския университет. По – късно поради затварянето на университета той заминава за Белгия, където продължава следването си. Завърнал се в България, е назначен за учител в Несебър, а през 1909 г. е ръководител на стачката в кибритената фабрика в Костенец. Сътрудничи на в. „Самоковска комуна” и е пламенен агитатор против войната. Взема активно участие в организирането на Витошката партийна конференция, като всички материали, приети на този партиен форум, са съхранявани и укривани в неговия дом. Въпреки че непрекъснато е преследван, арестуван и инквизиран, той продължава своята дейност с всеотдайността на пламенен комунист и патриот. Участва в издаването на в. „Новини”, а по – късно е секретар на ЦК на МОПР, поради което е обявен извън законите на царството. През декември 1926 г. по решение на ЦК на БКП Благой Захариев нелегално преминава българо – югославската граница и заминава за Съветския съюз. Там е привлечен на работа в Комсомола на Украйна. Работи като директор на училище. Здравето му се влошава доста и въпреки специалните грижи, които се полагат за него, той умира на 23 април 1943 г.