Белово
Град Белово е разположен в полите на три планини: Рила, Родопите и Средна гора. През територията му минават 2 реки: Марица и Яденица. Тези факти предопределят кръстопътното значение на Белово : тук се пресичат главния сухоземен път от Европа за Азия, а през долините на реките Марица и Яденица може да се достигне до Беломорието.
Множество археологически обекти ,сред които повече от десет крепости и останките на десетки селища, доказват богатото историческо минало на района. Най-старите известни по име обитатели на Беловския край са траките. Някои автори търсят тук племето беси, като дори се предполага, че някъде наблизо е било разположено тяхно селище. Има запазени дори легенди за Орфей.
Още през късната античност край днешно Белово съществувал градът Левке, чието име в превод от старогръцки означава „бял“ и оттам се е получило „Белово“
С Беловския край били свързани видни участници в Национално освободителното движение ,като а: Евстатий Пелагонийски , Михаил Радулов, а началник на Гара Белово бил Тодор Каблешков.
Основите на съвременното селище били поставени през 1869г. с прокарването на железопътна линия ,която предопределя неговото бъдеще.
Множество археологически обекти ,сред които повече от десет крепости и останките на десетки селища, доказват богатото историческо минало на района. Най-старите известни по име обитатели на Беловския край са траките. Някои автори търсят тук племето беси, като дори се предполага, че някъде наблизо е било разположено тяхно селище. Има запазени дори легенди за Орфей.
Още през късната античност край днешно Белово съществувал градът Левке, чието име в превод от старогръцки означава „бял“ и оттам се е получило „Белово“
С Беловския край били свързани видни участници в Национално освободителното движение ,като а: Евстатий Пелагонийски , Михаил Радулов, а началник на Гара Белово бил Тодор Каблешков.
Основите на съвременното селище били поставени през 1869г. с прокарването на железопътна линия ,която предопределя неговото бъдеще.
Голямо Белово
Намира се в долината на река Яденица. Край селото се събират три планини: Родопите, Рила и Средна гора. Климатът е характерен с тежки зими с много сняг и горещо лято.
Без съмнение Голямо Белово е наследило по-старо селище. В м. “Св.Спас“, южно от селото са открити следи от селище с площ 80 дка, най-ранните от които датират от III-IVв.,но повечето материали са от V-VI в. Традиционно се счита ,че тук трябва да се е намирал късноантичният град Левке.
На югозапад от Голямо Белово са локализирани останките на крепостта Раковица. При османското нашествие населението и ,начело с войводата Курт, оказало упорита съпротива на османския предводител Даут паша.Отбраната на крепостта е художествено пресъздадена от писателя Людмил Стоянов в драмата му „Гибелта на Раковица“.
През Възраждането Голямо Белово е важен икономически и духовен център ,силно свързан с национално освободителните борби. През 1874г.Тодор Каблешков основава народно читалище „Искра“ и подготвя беловци за бъдещата революция.На 28 април 1875г. в църквата „Св.Никола“ Каблешков основал Беловския революционен комитет.
Към четата на Бенковски се присъединили на 20 д. от селото. Сред тях били Мартин Тачков (Мацко),най-младия въстаник и Мария Сутич.
Селото се оформяло от три махали:
1.Долната ,наречена Невестинската махала била най – голяма Махалата се наричала Невестинска поради това, че голяма роля в къщите имали прочутите беловски невести.
2.Мировата,която носела името на прочутия майстор-строител Миро,който бил ръководител на дюлгерския еснаф.
3.Заровата , махалата на мандаджиите, на ковачите и златарите, начело с техния прочут уста башия – Майстор Заро.
По централната улица имало повече от 15 кръчми и много касапници, както и улични чешми. В една от къщите имало сладкарница, в която се продавала вкусна боза и ореховки , приготвени от дядо Мартин.
Днес Голямо Белово разполага с редица забележителности. Най –стари са манастирът „Св.Спас“ и прочутата църква, Беловската базилика. В Голямо Белово се намира и най-старата действаща църква в Пазарджишка област : „Св.Георги“. В двора на църквата има изградена скална църква „Св.Св.Козма и Дамян“. В селото има още една църква „Св.Никола“,запазила се от късното българско средновековие.
Една от забележителностите над селото е Алабашка поляна,посещавана от Иван Вазов и Ал.Константинов. В Голямо Белово има къща ,където Стоян Михайловски прекарал кратка част от живота си.
Без съмнение Голямо Белово е наследило по-старо селище. В м. “Св.Спас“, южно от селото са открити следи от селище с площ 80 дка, най-ранните от които датират от III-IVв.,но повечето материали са от V-VI в. Традиционно се счита ,че тук трябва да се е намирал късноантичният град Левке.
На югозапад от Голямо Белово са локализирани останките на крепостта Раковица. При османското нашествие населението и ,начело с войводата Курт, оказало упорита съпротива на османския предводител Даут паша.Отбраната на крепостта е художествено пресъздадена от писателя Людмил Стоянов в драмата му „Гибелта на Раковица“.
През Възраждането Голямо Белово е важен икономически и духовен център ,силно свързан с национално освободителните борби. През 1874г.Тодор Каблешков основава народно читалище „Искра“ и подготвя беловци за бъдещата революция.На 28 април 1875г. в църквата „Св.Никола“ Каблешков основал Беловския революционен комитет.
Към четата на Бенковски се присъединили на 20 д. от селото. Сред тях били Мартин Тачков (Мацко),най-младия въстаник и Мария Сутич.
Селото се оформяло от три махали:
1.Долната ,наречена Невестинската махала била най – голяма Махалата се наричала Невестинска поради това, че голяма роля в къщите имали прочутите беловски невести.
2.Мировата,която носела името на прочутия майстор-строител Миро,който бил ръководител на дюлгерския еснаф.
3.Заровата , махалата на мандаджиите, на ковачите и златарите, начело с техния прочут уста башия – Майстор Заро.
По централната улица имало повече от 15 кръчми и много касапници, както и улични чешми. В една от къщите имало сладкарница, в която се продавала вкусна боза и ореховки , приготвени от дядо Мартин.
Днес Голямо Белово разполага с редица забележителности. Най –стари са манастирът „Св.Спас“ и прочутата църква, Беловската базилика. В Голямо Белово се намира и най-старата действаща църква в Пазарджишка област : „Св.Георги“. В двора на църквата има изградена скална църква „Св.Св.Козма и Дамян“. В селото има още една църква „Св.Никола“,запазила се от късното българско средновековие.
Една от забележителностите над селото е Алабашка поляна,посещавана от Иван Вазов и Ал.Константинов. В Голямо Белово има къща ,където Стоян Михайловски прекарал кратка част от живота си.
Квартал Малко Белово
Малко Белово, някога важно село , сега квартал на Белово, се намира в източния край на Моминоклисурския пролом. Тук е самото начало на Горнотракийската низина. Надморската височина е не по-голяма от 300м.Природните условия и ресурси на Малкобеловското землище били оценени още от траките, чиито следи се долавят от много археологически материали. Най- представителния паметник от тракийско време в района била откритата на 1 км. източно от селото тракийска куполна гробница от IV-V в.
Има няколко предположения за възникването на Малко Белово.
В м.“Герена“ при „Топлата вода“ по време на византийското владичество съществувало развито селище. В близост до него имало манастир ,в който редовно се извършвали религиозни обреди. Непосредствено до манастира имало крепостна стена ,от която, според едно предание, при хубаво и ясно време се виждали пловдивските тепета и целият път минаващ недалеч от крепостта. При опита на византийската войска да превземе селището, населението се затворило в крепостта, докато опасността премине. При последвало нападение византийците опожарили селото , сринали до основи манастира и обсадили крепостта. Тази обсада продължила дълго време ,обаче византийците откриват тръбите , по които крепостта се снабдява с вода. След като те били разбити и водоснабдяването прекъснато ,вратите на крепостта се отворили и населението се спуснало да бяга. След това събитие местното население се разделило на три части. Първата останала да живее на същото място, втората се заселила в м. „Старото село“, а третата – в м.“Градището“, между селата Момина Клисура и Сестримо. По-късно се преместили на старото си място.
През 1864г.започнал строежа на църквата „Св.Спас“, а през 1871г.тя била осветена от пловдивския владика Паисий. В самата църква имало и килийно училище.
Читалище „Просвета“ е било основано през 1932г.Сградата на читалището била построена 1960 – 1964г. и самото читалище било преименувано на „Благой Захариев“.
В наши дни в кв. Малко Белово освен читалището активна дейност развива и женското дружество „Ахинора“.
Има няколко предположения за възникването на Малко Белово.
В м.“Герена“ при „Топлата вода“ по време на византийското владичество съществувало развито селище. В близост до него имало манастир ,в който редовно се извършвали религиозни обреди. Непосредствено до манастира имало крепостна стена ,от която, според едно предание, при хубаво и ясно време се виждали пловдивските тепета и целият път минаващ недалеч от крепостта. При опита на византийската войска да превземе селището, населението се затворило в крепостта, докато опасността премине. При последвало нападение византийците опожарили селото , сринали до основи манастира и обсадили крепостта. Тази обсада продължила дълго време ,обаче византийците откриват тръбите , по които крепостта се снабдява с вода. След като те били разбити и водоснабдяването прекъснато ,вратите на крепостта се отворили и населението се спуснало да бяга. След това събитие местното население се разделило на три части. Първата останала да живее на същото място, втората се заселила в м. „Старото село“, а третата – в м.“Градището“, между селата Момина Клисура и Сестримо. По-късно се преместили на старото си място.
През 1864г.започнал строежа на църквата „Св.Спас“, а през 1871г.тя била осветена от пловдивския владика Паисий. В самата църква имало и килийно училище.
Читалище „Просвета“ е било основано през 1932г.Сградата на читалището била построена 1960 – 1964г. и самото читалище било преименувано на „Благой Захариев“.
В наши дни в кв. Малко Белово освен читалището активна дейност развива и женското дружество „Ахинора“.
|
|